11.07.2006 г., 0:13 ч.

Влакът - моят приятел 

  Поезия » Любовна
1223 0 11

Сигурно ще дойда пак.
Нищо, че не ме обичаш вече.
Ще се кача на късен влак
и ще си бъбрим с него цяла вечер.
Ще му разказвам колко те обичам,
как ще те чакам, как зова те,
как в света за мен едничък си...
как сме посрещали прегърнати зората.
После ще му махна от перона
и забързана ще тръгна пак към теб,
а край мен ще тракат сънени вагони
някак непохватно в ритъма на степ.
***
Дали за мене ще си спомня влака,
сега забравен, сам и непотребен.
А може би на тази гара тихо чака ме -
да му разказвам пак за тебе.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??