Влакът - моят приятел
Сигурно ще дойда пак.
Нищо, че не ме обичаш вече.
Ще се кача на късен влак
и ще си бъбрим с него цяла вечер.
Ще му разказвам колко те обичам,
как ще те чакам, как зова те,
как в света за мен едничък си...
как сме посрещали прегърнати зората.
После ще му махна от перона
и забързана ще тръгна пак към теб,
а край мен ще тракат сънени вагони
някак непохватно в ритъма на степ.
***
Дали за мене ще си спомня влака,
сега забравен, сам и непотребен.
А може би на тази гара тихо чака ме -
да му разказвам пак за тебе.
© Мая Попова All rights reserved.
