Влакът на времето
Спрях да бързам... и да гоня влакове...
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено,
на различни гари спирам и потеглям без багаж.
Коловозите преплитат нишки от вретено,
изминалите дни... във времето са верен страж.
През прозорците картините се сменят -
кадри запечатани от черно-бяла лента в цвят.
В скоростта екстремна мислите се смеят,
пускам ги над мене да се реят, да летят.
Свирукам си, поредна непозната гара...
перона пълен е със мъка, радост, смях, сълзи...
Билетчето за моя влак е малко вяра
и куфар пълен с обич и мечти.
Раздавай, давай, нивга не преставай...
човече... не мисли, че нещо губиш...
За даденото вчера... днес не съжалявай -
без подлост много ти се връща, има да се чудиш...
17.10.2022г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
