Спрях да бързам... и да гоня влакове...
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено,
на различни гари спирам и потеглям без багаж.
Коловозите преплитат нишки от вретено,
изминалите дни... във времето са верен страж.
През прозорците картините се сменят -
кадри запечатани от черно-бяла лента в цвят.
В скоростта екстремна мислите се смеят,
пускам ги над мене да се реят, да летят. ...