10.09.2007 г., 8:49

Влакът със сгрешено име

1.2K 0 2
Животът - ето го пред мен крещи:
"Ела да ти покажа свойта красота!"
А аз с наивен детски поглед гледам жадно
и чакам да потегля с влака "Доброта".
Остава миг преди да тръгна -
сърцето ми изскача чак от радост.
И ето ме - потеглям - задъхана, скована,
като дете пред играчка голяма.
Но внезапно всичко се обърква -
влакът името си сменя, а гарата не е тъй засмена.
Разбирам, че прехвърлих се на друго място -
друга гара, другий влак,
а погледът ми - наранен се среща с грубостта.
Лицемерието го обгръща,
а злината го отвръща.
Сърцето - все още детско - бие лудо,
крещи, че иска доброта,
крещи, че прелъгано е подло
да види гара и влак със сгрешени имена.
Но няма връщане назад,
билетите - еднопосочни.
Имам чувството, че над света се спусна мрак
и ме обгръща, за да не видя посока, ни светлина,
за да стана и аз лицемерна и зла.
Не знам какво се случи после
във таз историйка страшна,
но видите ли, този влак - уж тъй красив,
бягайте! - за да не станете негов пътник див.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Запази добротата! Знам, трудно е в свят на лицемерие и лъжи...Но осъзнаването зависи от хора като теб.
  • Браво`страхотна си!Лицемерието злобата и грубоста са навсякъде!Пази се,но не гони детето от себе,то ще те спре да се качиш отново на лъжливия влак!Важното е че си осъзнала.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...