Животът - ето го пред мен крещи:
"Ела да ти покажа свойта красота!"
А аз с наивен детски поглед гледам жадно
и чакам да потегля с влака "Доброта".
Остава миг преди да тръгна -
сърцето ми изскача чак от радост.
И ето ме - потеглям - задъхана, скована,
като дете пред играчка голяма.
Но внезапно всичко се обърква -
влакът името си сменя, а гарата не е тъй засмена.
Разбирам, че прехвърлих се на друго място -
друга гара, другий влак,
а погледът ми - наранен се среща с грубостта.
Лицемерието го обгръща,
а злината го отвръща.
Сърцето - все още детско - бие лудо,
крещи, че иска доброта,
крещи, че прелъгано е подло
да види гара и влак със сгрешени имена.
Но няма връщане назад,
билетите - еднопосочни.
Имам чувството, че над света се спусна мрак
и ме обгръща, за да не видя посока, ни светлина,
за да стана и аз лицемерна и зла.
Не знам какво се случи после
във таз историйка страшна,
но видите ли, този влак - уж тъй красив,
бягайте! - за да не станете негов пътник див.