Влакът убиец
Не бе се съмнало. И чу се оня влак.
Обезумял като животно сякаш беше.
Искри проблеснаха от дулото на мрака.
И стържеше метала. И пръхтеше.
А после, сякаш да поеме дъх,
затихна за секунда. И тогава
нахвърли ни се, жаден за разруха.
Взриви се и обсипа ни със лава.
Не бе се съмнало. И цялото ни село
грееше във жертвена заря.
А влакът, уморен положи чело
в жаравата на майката земя..
На тая гара-гробница стоях.
Миришеше на страх и плът, и болка..
След хората остана само прах.
И влакът... След последната си обиколка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jane Doe Всички права запазени
