24.10.2007 г., 9:30

Влез в света ми с тихи стъпки

1K 0 27
Влез в света ми с тихи стъпки
и поглъщай ме с очи.
Да усетим нежна тръпка
и във унес помълчим.

Да ни свети слънце ярко,
да ни плиска звезден дъжд.
Да се слеем с тебе жарко -
тъй обича се веднъж.

От света ми да излезеш
чист, притихнал и богат.
Да ти махна за последно
и се върна в моя свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятна си, Вилдан!
  • Да,няма какво по-различно да кажа от ВАЛЕНТИНА,мила Вилдан-мисля точно като нея!Отново ме грабваш с топлия си стих!Поздравче!
  • Какво по-хубаво от такава провокация,Ники!
  • И на следващия ден аз пак ще дойда,
    с тихи стъпки ще пристъпя в твоя свят
    и нежно,скромно към очите твой
    ще погледна чист,притихнал и богат.

    Ха,провокира ме да напиша това.Ставам ти фен!
  • Чудесен стих !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...