ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН

Душата ми е святата ми клетва –

единствена и чиста, неизменна.

Прекрасното във тебе чувство следва

и поривът към теб е вест блажена.

Над планини, гори и океани

се извисява обич откровена.

Тук няма празни думи обещани,

а сетива до жаркост замечтани.

За мен си изгрева и ти го знаеш,

и светлия ми, топъл, хубав ден.

С надежда се старая да познаеш

на влюбеният пламенния плен.

Но всъщност плен не е, а свобода

с криле на феникс чудно възроден.

От ручея на живата вода

копнее да отпива в мен гръдта.

Сърцето ми до болката жадува

да бъдеш Музата неповторима

и с лирата ми този свят да чува

мелодии за моята любима.

Лъчите ти очаквам всеки миг...

Изгрей обичана и всетворима.

С усмивката на свежия си лик

доказваш, че си истински светлик.

ПЕТА ПЕСЕН

Обятия с несекващият зов

привличат и неземно приютяват.

Прегръща с вопъл топлата любов

и в тишина тревоги се стопяват.

Незабравимо в галактичен танц

звезди безброй в симфония изгряват

и сътворения са в пъстър транс –

Вселената превръща се в романс.

В отвъдни светове необясними

ликува красотата ти душевна

и образът в сияния любими

хармония е нежна и напевна.

Бленувам ли в омая? Не бленувам –

завръща се легендата ти древна.

Със струните си меко те целувам,

в съзвездия далечни с теб танцувам.

Вълшебството на светло обаяние

залива с необятно вдъхновение.

И в минало, и в бъдното мечтание

изпълва с твоя дъх безспир стремление.

Аз вярвам в чудесата ти – сърцето

с туптежа си не знае за съмнение.

Крилете ми докосвайки небето

усещат те със обичта ми - ето...

ШЕСТА ПЕСЕН

Не се отдалечавай, не затваряй

сърцето си в средновековен замък.

Че силна си безспирно го повтаряй,

не ще те запечата тежък камък.

По пътя си към теб и паднал даже

ще ти изпращам живия си пламък.

Не може днес съдбата да те смаже

и мракът много слаб ще се окаже.

Зад маската на битието бледо

чудесната си същност не поставяй.

Душата ти в синхрон ли е с лицето

под слънчев знак - тогава ти изгрявай.

Тъга и тъмнина, и пошлост сива

със светъл чар отново побеждавай,

и с всеки ден по- жарка и красива

любовта ти с вяра ще се слива.

Сред облаци и от водите мътни

надеждата проблясва и изплува.

Безплодие с възможности оскъдни

пред творческия дар и грош не струва.

Това си ти – пренежният цъфтеж

и моят дух за тебе пророкува:

Ще бъдеш все - и утре със стремеж 

омаята ти ще е висш копнеж.

СЕДМА ПЕСЕН

В стиха на прокълнатите поети

понякога потъвам в самота

и песните от любовта изпети

далеч летят с ранената мечта.

До езера солени от сълзите

разделите оставили следа

тъгуват най- дълбоко във душите,

на миналото руини са дните.

Но бъдещето винаги го има

и пак настройвам своята китара.

Предчувствие за феята любима

нашепва ми и сладко ме изгаря.

Небето ми синеещо проглежда

и хоризонтът слънчев се повтаря.

Отвъд море и вис ще бъде среща

очаквана и блага, и гореща.

И пея аз, и струните звънтят.

По ветрове ти пращам своя глас.

Дано над тебе ангелите бдят

и в дневния ти труд, и в нощен час.

Посланията ми са лекокрили,

а твоят зов е аромат – екстаз.

Привличания преохотно мили

и бард, и муза в тайнство са сближили.