В художник влюбих се наскоро,
от поглед ненаситен покорена,
и мислех си, че лъжат хората,
щом казват: „Той не е за тебе –
със пламък ярък той рисува,
отдаден на идея драгоценна.
Светът му във картините се сбира,
за друго рядко му остава време…”
И чудно – той наистина чертае
свят по-друг и романтичен.
Тъй рядко в мен се вглежда,
но направи ли го, става той различен.
И поглъща ме с очи, със пръсти,
пие устните ми лудо…
Рязко после се обръща,
грабва четка и рисува!
А пък аз беснея, плача, викам.
Той за мене глух е вече.
Ей за туй художник не обичай –
любовта му е до време.
После се отдава на изгора нова,
но на лист предава твойте устни
и звъни ти денем, нощем...
Моли пак да те рисува с пръсти!
© Последната Всички права запазени