24.04.2010 г., 10:37

Влюбена във Бог

814 0 6

Влюбена във Бог

 

Стоиш пред мене като древен Бог

и в дълбините на очите ти се давя,

в погледа мъжествен и дълбок

душата своя мога да забравя.

 

Към теб протягам тръпнещи ръце,

но божествата са тъй недостижими.

Какво се крие в твоето сърце?

Къде препускат мислите незрими?

 

Не вярвам, че със  женска суета,

с кокетство и сълзи ще те спечеля,

не мисля, че е начинът това

за твоето сърце ключа да намеря.

 

До тебе как да стигна, аз не знам,

в прегръдка топла да те прилаская.

Дали пък да не ти издигна храм

и в него чувствата си да извая?

 

Гордост, предразсъдъци и свян,

условности загърбила без срам,

на колене ще падна в този храм

и всичко свое с радост ще ти дам!

 

Аз ще те превърна в мъж и Бог,

що имам, пред олтара ще положа,

накрая със молба в поклон дълбок,

сърцето си… и него там ще сложа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влюбена в живота! Красиво и емоционално описана емоция на безумно влюбена жена! Хареса ми! Поздравления!
  • Заслужава труда си стихът ти, и още как, защото ти си влюбена в Бог, а Бог е доброто в нас
    Прегръдка от мен
  • Не съм вещ в божите дела и не обичам да ги коментирам, а като видях заглавието... за малко да си тръгна! Зачитайки разбрах... всъщност това е Библията на моя живот и съм дълбоко вярващ в тая религия, само че вярвам в Богиня! Любовта е чудо и ако не вярваш няма как да ти се случи, защото недоверието ти ще реши, че е фокус или илюзия! Вярвай
  • харесах много
  • прегръдки! много е силно!

    шестичка!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...