Влюбена във Бог
Влюбена във Бог
Стоиш пред мене като древен Бог
и в дълбините на очите ти се давя,
в погледа мъжествен и дълбок
душата своя мога да забравя.
Към теб протягам тръпнещи ръце,
но божествата са тъй недостижими.
Какво се крие в твоето сърце?
Къде препускат мислите незрими?
Не вярвам, че със женска суета,
с кокетство и сълзи ще те спечеля,
не мисля, че е начинът това
за твоето сърце ключа да намеря.
До тебе как да стигна, аз не знам,
в прегръдка топла да те прилаская.
Дали пък да не ти издигна храм
и в него чувствата си да извая?
Гордост, предразсъдъци и свян,
условности загърбила без срам,
на колене ще падна в този храм
и всичко свое с радост ще ти дам!
Аз ще те превърна в мъж и Бог,
що имам, пред олтара ще положа,
накрая със молба в поклон дълбок,
сърцето си… и него там ще сложа.
© АнеблА All rights reserved.
