diesto (Данаил Антонов)
976 523
15.09.2017 г., 8:37 ч.

Влюбени, добри познати (Вчера) 

  Поезия » Любовна
675 4 8

Очите ми за тебе се изгледаха
във дни и нощи, дето те очаквам
след всяко, преживяно "вчера"
сълзи все още имам да изплаквам.

Отново "вчера" ти не ми се сбъдна,
съдбата отредила ни е друго -
да бъде безлюбовно и оскъдно,
за сметка на това пък лудост...

Ах, колко уморен съм ако знаеш,
как силите ми, някога крилати,
отиват си от мен и най-накрая
ще бъда плът, самотна. Без душата...

Аз няма да я чакам любовта ти,
защото от надежди се умира.
Ще бъдем някак влюбени познати,
които никога не се намират.

А ти се упражнявай във живеене
и щастие, с което се засищаш.
От глад за теб така ще остарея
и цял живот любов ще си измислям...

 

Danny Diester
21.08.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да... изгорях до пепел в това чудо! Още се сипе на талази от нея.. Не мисля за утре. Научих се, че следващият ден или идва, или не идва... Толкоз.
  • Въздействащ стих! Поздравления!
  • Много Ви благодаря!
  • Искрено, силно, вълнуващо... Поздрави, Дани!
  • Много хубаво, Дани!
  • Хареса ми тази изповед на душата! Поздрави,Дани!
  • Много ми хареса!
  • Много мъжко и дълбоко...запомнящо се от първия до последния ред!
Предложения
: ??:??