Влюбени, добри познати (Вчера)
Очите ми за тебе се изгледаха
във дни и нощи, дето те очаквам
след всяко, преживяно "вчера"
сълзи все още имам да изплаквам.
Отново "вчера" ти не ми се сбъдна,
съдбата отредила ни е друго -
да бъде безлюбовно и оскъдно,
за сметка на това пък лудост...
Ах, колко уморен съм ако знаеш,
как силите ми, някога крилати,
отиват си от мен и най-накрая
ще бъда плът, самотна. Без душата...
Аз няма да я чакам любовта ти,
защото от надежди се умира.
Ще бъдем някак влюбени познати,
които никога не се намират.
А ти се упражнявай във живеене
и щастие, с което се засищаш.
От глад за теб така ще остарея
и цял живот любов ще си измислям...
Danny Diester
21.08.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
