Късно е, вече ми се спи,
на небето има рой звезди.
Късно е, душата дреме,
не чувства ни тегло, ни бреме.
Късно е и кротка нощ
градът приспива.
И тихо е, и красиво.
Приютена на мързеливото диванче
с блясък нежен в очите
и душа, успокоена от мечтите,
си мисля за бъдещия ден,
от емоции и радости благословен.
Късно е и нежна е нощта,
романтиката гали моята душа.
За никъде не бързам
и мечтая на диванчето,
за кафето и фрапето,
подправени от блясъка
на твоите влюбени очи.