Влюбено безсъние
Загубих те отново във нощта.
И лутам се в безмълвен шепот,
така отчайващо безсилна
от паметното ти целуване.
И още диря нежен допир,
море от ласки и посоки.
Очи притварям - сън, мечта,
копнеж по теб,
заглъхващо мълчание.
Кога ще те намеря във тъмницата?
От влюбено безсъние
дори насън не мога да те видя.
© Пенка Станева Всички права запазени