Влюбено цвете
Във погледа ми волен се разлиства
най-влюбеното цвете на безкрая,
със пролетта във мене то разтваря
вратата светла, водеща към Рая.
Обичам ли... не зная, но разцъфвам
с ухания на теменужен вятър.
И птиците след скитане завръщам
в протегнати към мене длани.
Които аз очаквах дълго във съня си,
а те тъй близо са били във моя ден...
сега гнездя във нежните им ласки,
а те звездят от влюбеност по мен.
Във две ръце снагата ми обвили
със мъжки огън, пламналата страст
запява със целувката по устни
песен чучулигова в захлас.
най-влюбеното цвете на безкрая,
със пролетта във мене то разтваря
вратата светла, водеща към Рая.
Обичам ли... не зная, но разцъфвам
с ухания на теменужен вятър.
И птиците след скитане завръщам
в протегнати към мене длани.
Които аз очаквах дълго във съня си,
а те тъй близо са били във моя ден...
сега гнездя във нежните им ласки,
а те звездят от влюбеност по мен.
Във две ръце снагата ми обвили
със мъжки огън, пламналата страст
запява със целувката по устни
песен чучулигова в захлас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
