Влюбено момиче
Влюбено момиче
"Безумно силно в мен тупти сърцето,
чувствата в мен бушуват и искрят,
усмивката ми свети на лицето,
а очите влюбено блестят...
Красиво щастие и този ден предрича,
обещава го Слънцето от сутринта,
щастлива съм, че някой ме обича,
че за мен си мисли някой сега!
Усмихват ми се птиците игриви,
дори и облаците, мрачни и далечни,
за Бога, толкоз съм щастлива,
че забравих и сълзи какво са вече!
Така очаквам всяка среща нова,
че ще е приказно-вълшебна, знам.
Повярвайте за миг - от щастие такова,
живота си готова съм да дам!
Сърцето ми мъничко се е свило,
готово е в този миг да спре,
но да знае, че за някого е било,
че знае, що е истинска любов поне!
За мене грее Слънце през нощта,
а сънят ми нежни тайни крие,
така щастлива съм от мисълта,
че нечие сърце за мене бие...
И летя, не стъпвам по земята,
щом две приказни очи за мен горят,
щом нежни длани галят ми косата
и превръщат я в чуден водопад...
Сега разбирам - имам всичко
и до последния си дъх на таз земя
искам с цялата си същност да обичам,
защото в мене бият две сърца!"
- Какво нестихващо и буйно вдъхновение!
Възможно ли е така да се обича?!
Възможно е, щом това стихотворение
е подписано от влюбено момиче...
11.04.2008
"Безумно силно в мен тупти сърцето,
чувствата в мен бушуват и искрят,
усмивката ми свети на лицето,
а очите влюбено блестят...
Красиво щастие и този ден предрича,
обещава го Слънцето от сутринта,
щастлива съм, че някой ме обича,
че за мен си мисли някой сега!
Усмихват ми се птиците игриви,
дори и облаците, мрачни и далечни,
за Бога, толкоз съм щастлива,
че забравих и сълзи какво са вече!
Така очаквам всяка среща нова,
че ще е приказно-вълшебна, знам.
Повярвайте за миг - от щастие такова,
живота си готова съм да дам!
Сърцето ми мъничко се е свило,
готово е в този миг да спре,
но да знае, че за някого е било,
че знае, що е истинска любов поне!
За мене грее Слънце през нощта,
а сънят ми нежни тайни крие,
така щастлива съм от мисълта,
че нечие сърце за мене бие...
И летя, не стъпвам по земята,
щом две приказни очи за мен горят,
щом нежни длани галят ми косата
и превръщат я в чуден водопад...
Сега разбирам - имам всичко
и до последния си дъх на таз земя
искам с цялата си същност да обичам,
защото в мене бият две сърца!"
- Какво нестихващо и буйно вдъхновение!
Възможно ли е така да се обича?!
Възможно е, щом това стихотворение
е подписано от влюбено момиче...
11.04.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
