Влюбих се в коминочистач
По уличката тиха към дома,
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го,
в черни дрехи, черна шапка и въже,
обиколиха го децата, заподскачаха,
навсякъде опипваха го те!
Едно дете пред мен застана
и молеше ме с тъничък гласец,
(в очите му надежда се четеше):
,,Пипни го, лелко, за късмет!''
Протегнах си ръката плахо,
докоснах черната му длан,
а две очи небесно сини
се взираха дълбоко в мен!
До днес не мога да забравя
черния човек със сините очи.
Късмет ли бе, че пипнах го тогава,
или късметът ми тепърва предстои!...
.......................
От този ден късмета си не пускам
и черният човек до мене спи!
Едно момченце със очички сини,
но бяло като мен, до нас лежи!
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го,
в черни дрехи, черна шапка и въже,
обиколиха го децата, заподскачаха,
навсякъде опипваха го те!
Едно дете пред мен застана
и молеше ме с тъничък гласец,
(в очите му надежда се четеше):
,,Пипни го, лелко, за късмет!''
Протегнах си ръката плахо,
докоснах черната му длан,
а две очи небесно сини
се взираха дълбоко в мен!
До днес не мога да забравя
черния човек със сините очи.
Късмет ли бе, че пипнах го тогава,
или късметът ми тепърва предстои!...
.......................
От този ден късмета си не пускам
и черният човек до мене спи!
Едно момченце със очички сини,
но бяло като мен, до нас лежи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Хареса ми!
