May 10, 2007, 12:43 PM

Влюбих се в коминочистач

  Poetry
1.2K 0 25
По уличката тиха към дома,
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го,
в черни дрехи, черна шапка и въже,
обиколиха го децата, заподскачаха,
навсякъде опипваха го те!
Едно дете пред мен застана
и молеше ме с тъничък гласец,
(в очите му надежда се четеше):
,,Пипни го, лелко, за късмет!''
Протегнах си ръката плахо,
докоснах черната му длан,
а две очи небесно сини
се взираха дълбоко в мен!
До днес не мога да забравя
черния човек със сините очи.
Късмет ли бе, че пипнах го тогава,
или късметът ми тепърва предстои!...
.......................
От този ден късмета си не пускам
и черният човек до мене спи!
Едно момченце със очички сини,
но бяло като мен, до нас лежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....