Разпуснах косите си в залез вечерен,
повярвах във нощните феи,
усетих дъха ти в полъх пореден
и ето, че... влюбих се в тебе.
И блесна звезда във очите ми сини,
отблъснала мрак непотребен,
протегнах ръка към мечтите красиви,
почувствах го – влюбих се в тебе.
На буйни потоци любовният ромон
разнежва най-лютия студ,
тъгата завинаги каза ми “Сбогом!”
щом чу ме да шепна “съпруг”.