Вместо лъжа
818
0
6
Не виждаш по много,
по-често май дори не живееш.
Не мразиш най-черните,
а дали мене жалееш?
Не топлиш в ръката си
ничия чужда.
Глава си под покрив не скриваш,
не и от мен нямаш нужда.
Сутрин ставаш ли с първи петли?
Или от после се сещаш, че вече греят звезди?
И май червените ябълки не са тъй сладки,
както преди? Боли да живееш от вчера, нали?
На перваза ти саксията с мъртвото цвете,
докога ще седи?
Хайде, иди си от мене,
глух съм вече, недей говори.
И моля те, по-скоро ме забрави.
Че нали знаеш, помнят се тия,
от които най ни боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елен Небесен Всички права запазени
