Perpetomobille (Елен Небесен)
6 3
30.12.2013 г., 0:38 ч.

Вместо лъжа 

  Поезия » Любовна
624 0 6

Не виждаш по много,

по-често май дори не живееш.

Не мразиш най-черните,

а дали мене жалееш?

 

Не топлиш в ръката си

ничия чужда.

Глава си под покрив не скриваш,

не и от мен нямаш нужда.

 

Сутрин ставаш ли с първи петли?

Или от после се сещаш, че вече греят звезди?

И май червените ябълки не са тъй сладки,

както преди? Боли да живееш от вчера, нали?

 

На перваза ти саксията с мъртвото цвете,

докога ще седи?

Хайде, иди си от мене,

глух съм вече, недей говори.

 

И моля те, по-скоро ме забрави.

Че нали знаеш, помнят се тия,

от които най ни боли...

 

 

© Елен Небесен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??