Вместо лъжа
821
0
6
Не виждаш по много,
по-често май дори не живееш.
Не мразиш най-черните,
а дали мене жалееш?
Не топлиш в ръката си
ничия чужда.
Глава си под покрив не скриваш,
не и от мен нямаш нужда.
Сутрин ставаш ли с първи петли?
Или от после се сещаш, че вече греят звезди?
И май червените ябълки не са тъй сладки,
както преди? Боли да живееш от вчера, нали?
На перваза ти саксията с мъртвото цвете,
докога ще седи?
Хайде, иди си от мене,
глух съм вече, недей говори.
И моля те, по-скоро ме забрави.
Че нали знаеш, помнят се тия,
от които най ни боли...
© Елен Небесен All rights reserved.
