8.11.2020 г., 5:33

Вместо мъничко време

402 3 7

Вместо мъничко време

 

Все си мисля, че има
още секунда и после

мечта ще се сбъдне,

сънят ще угасне.

Всяка малка минута

превъртам като монета,

разтеглям си пътя

и гледам морето.

По стръмни баири

достигам до него.

Няма кой да дочуе

вика на лавина,

настъпила полет.

Всеки опит е зима

на ръба на снежинка.

Сърцето сълза е,

но къде е човекът,

дали под водата

или стъпил на облак

чертае въздишки?

Прегърнал е дума

вместо мъничко време.

И няма прозорци,

само плуват въпроси

в очи на мечтател,

а аз съм далече,

измислена.

Още секунда за сън

и после

ще стъпя на камъче,

някъде в нищото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много за споделеното!
  • Като поточе се лее...
    Поздравявам те.
  • Нещо по-различно от повечето ти, но няма да стъпиш "някъде в нищото", вече си стъпила "някъде в нещото"! Продължавай!
  • Много интересен изказ и синтез на думите имаш Йоанка!
    Чета те с интерес!
  • Ще нарека този твой много оригинален стих, Йоана, кинематографичен. Защото е създател на стройна и смислена образност, генерираща медитативна чувственост, за онези, притежаващи сетивността да я осезават. Затова и формата е вертикална /най-подходящата/ - на изтичащ стълб от метафоричен дъжд. В него е запечатана цяла вселена от въпроси и настроения, сякаш вън от мига, т.е. "вместо мъничко време"! Секунда-вечност ни дели от сбъдването на мечтата, от "угасването на съня". "Всяка малка минута се превърта в пръстите като монета" в "разтегления път към морето /символ на бъдното начало/. "Стръмни баири водят към него"! "Кой да дочуе викът на лавина, настъпила полет", да усети "зимата на ръба на снежинка"? "Сърцето сълза е, но къде е човекът"? "Прегърнал е дума вместо мъничко време"!..."Още секунда сън и ще стъпи на камъче някъде в нищото"!!! Гениален стих, за този, който има сетива да го почувства. Останалите просто нямат значение!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...