8 нояб. 2020 г., 05:33

Вместо мъничко време

403 3 7

Вместо мъничко време

 

Все си мисля, че има
още секунда и после

мечта ще се сбъдне,

сънят ще угасне.

Всяка малка минута

превъртам като монета,

разтеглям си пътя

и гледам морето.

По стръмни баири

достигам до него.

Няма кой да дочуе

вика на лавина,

настъпила полет.

Всеки опит е зима

на ръба на снежинка.

Сърцето сълза е,

но къде е човекът,

дали под водата

или стъпил на облак

чертае въздишки?

Прегърнал е дума

вместо мъничко време.

И няма прозорци,

само плуват въпроси

в очи на мечтател,

а аз съм далече,

измислена.

Още секунда за сън

и после

ще стъпя на камъче,

някъде в нищото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много за споделеното!
  • Като поточе се лее...
    Поздравявам те.
  • Нещо по-различно от повечето ти, но няма да стъпиш "някъде в нищото", вече си стъпила "някъде в нещото"! Продължавай!
  • Много интересен изказ и синтез на думите имаш Йоанка!
    Чета те с интерес!
  • Ще нарека този твой много оригинален стих, Йоана, кинематографичен. Защото е създател на стройна и смислена образност, генерираща медитативна чувственост, за онези, притежаващи сетивността да я осезават. Затова и формата е вертикална /най-подходящата/ - на изтичащ стълб от метафоричен дъжд. В него е запечатана цяла вселена от въпроси и настроения, сякаш вън от мига, т.е. "вместо мъничко време"! Секунда-вечност ни дели от сбъдването на мечтата, от "угасването на съня". "Всяка малка минута се превърта в пръстите като монета" в "разтегления път към морето /символ на бъдното начало/. "Стръмни баири водят към него"! "Кой да дочуе викът на лавина, настъпила полет", да усети "зимата на ръба на снежинка"? "Сърцето сълза е, но къде е човекът"? "Прегърнал е дума вместо мъничко време"!..."Още секунда сън и ще стъпи на камъче някъде в нищото"!!! Гениален стих, за този, който има сетива да го почувства. Останалите просто нямат значение!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...