Вместо мъничко време
Вместо мъничко време
Все си мисля, че има
още секунда и после
мечта ще се сбъдне,
сънят ще угасне.
Всяка малка минута
превъртам като монета,
разтеглям си пътя
и гледам морето.
По стръмни баири
достигам до него.
Няма кой да дочуе
вика на лавина,
настъпила полет.
Всеки опит е зима
на ръба на снежинка.
Сърцето сълза е,
но къде е човекът,
дали под водата
или стъпил на облак
чертае въздишки?
Прегърнал е дума
вместо мъничко време.
И няма прозорци,
само плуват въпроси
в очи на мечтател,
а аз съм далече,
измислена.
Още секунда за сън
и после
ще стъпя на камъче,
някъде в нищото.
© Йоана All rights reserved.
