19.07.2015 г., 10:52

Вместо отговор

518 0 1

 

 

                        Вместо отговор

 

 

                   Надалеч заминават,

                   след съдбовна мечта.

                   Аз оттук ще погледам

                    как старее светът,

                    как догаря и споменът,

                    захвърлен в жарта,

                    как отива си вярата,

                        но не обичта.

                    А в Котел и Жеравна,

                    ще вали пак снегът...

                    Във всеки квартал

                     хлапаци растат

                     и един ще изпраща

                     на живота суров,

                     от надеждата свята,

                        взел вместо зов:

                     - Днес ме чакат велики

                               дела. 

          

      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...