14.08.2015 г., 23:26

Вместо подател

633 0 2

ВМЕСТО ПОДАТЕЛ

 

Събирам те спомен по спомен.
Разглеждам те дата по дата.
Плик, сгънат на две, и сърце
нарисувано вместо подател.

 

Така го рисуваше ти.
Помниш ли? Малко накриво.
Рисувано с много любов
със твоето скъпо червило.

 

Тихите вечери помниш ли?
Терасата, чашите с вино...
И нежния полъх на вятъра
в косите ти. Колко красиво...

 

А нощите помниш ли? Нашите.
Голи, греховни, красиви...
Нашите нощи... Искам ги още...
Искам ги тези години.

 

Спомням си всичко. Беше отдавна.
Времето - то е предател...
Остави ми спомен, плик и сърце 
нарисувано вместо подател.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Спомням си всичко. Беше отдавна.
    Времето - то е предател...
    Остави ми спомен, плик и сърце
    нарисувано вместо подател."

    Мисля, че финала най-много ме изненада, но като цяло е перфектно написано! Продължавай в същия ритъм! Поздравления, Емо! Харесах!
  • Много лично и красиво.Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...