Вместо сбогом
За тебе умирах, възкръсвах...
и в рая високо летях.
На тебе в любов се покръствах,
най-светлите песни изпях.
Последните сили събирах -
пребродих през болка и грях,
но все заради теб не спирах,
а всичко докрай изживях.
Сега аз си тръгвам от тебе,
див вятър среднощен фучи,
морето затръшва сив гребен
на бурни, цунамни вълни,
крещящи – не си ти потребен,
предал мен и нашите дни.
© Цвети Йорданова Всички права запазени