Вместо сбогом
За тебе умирах, възкръсвах...
и в рая високо летях.
На тебе в любов се покръствах,
най-светлите песни изпях.
Последните сили събирах -
пребродих през болка и грях,
но все заради теб не спирах,
а всичко докрай изживях.
Сега аз си тръгвам от тебе,
див вятър среднощен фучи,
морето затръшва сив гребен
на бурни, цунамни вълни,
крещящи – не си ти потребен,
предал мен и нашите дни.
© Цвети Йорданова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
