Вместо сбогом
За тебе умирах, възкръсвах...
и в рая високо летях.
На тебе в любов се покръствах,
най-светлите песни изпях.
Последните сили събирах -
пребродих през болка и грях,
но все заради теб не спирах,
а всичко докрай изживях.
Сега аз си тръгвам от тебе,
див вятър среднощен фучи,
морето затръшва сив гребен
на бурни, цунамни вълни,
крещящи – не си ти потребен,
предал мен и нашите дни.
© Цвети Йорданова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
