Вместо сърце в гърдите ти ще бия
Не можеш току-тъй да ме прескочиш,
по-стръмна съм дори от твойто его.
Във мен ще се препънеш от въпроси,
а аз ще те изправя за последно.
И ще ти дам крила за да усетиш
от онзи аромат на небосводи,
от който бели птици и поети
отнасяха на свойте ешафоди.
И ще ти дам ръце, за да докоснеш
сълзата ми в онази светла диря,
за да засвети в теб и да я носиш...
Очите ти от кладенци не пият.
Вместо сърце в гърдите ти ще бия.
Разпятие на теб не ти е нужно.
Уж сам си ти Голгота и Месия,
а мойта обич още ти е чужда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
