Отхапах пак от странния си сън,
и дълго бях в космична необятност,
събудена от светъл страстен звън,
сърцето ми потрепна с непонятност.
И пак забързах в този коловоз,
отвеждащ ме към теб и ветровете,
а във ума ми все един въпрос -
дали и ти вървиш към бреговете,
на общата ни чакана земя,
забравена във края на небето,
където властват други правила,
заключени в прибоя на морето. ...