Вместо завещание...
И дрехите ни „секънд хенд“ –
употребявани жените ни,
животът е без „хепи енд“...
О, „пресвещени“ старините ни!...
Но оцелялата до днес
любов, кому да завещаем,
със продължаващият стрес
и ипотека с всеки заем?...
А има още много стръв
и много неоткъснат плод,
и много още нежност във:
– Недоживяният Живот!...
... За Оня час неотменим
(застанали пред Вечността!) –
монета трябва да спестим!...
Монета само!...А другото е суета!...
И когато тръгнем към –
брега на тъмната река:
да бъде просто като в сън
отвъд да минем – ей така...
21.10.2020.
© Коста Качев Всички права запазени