Внезапен гръм едно дърво удари
Внезапен гръм едно дърво удари.
От него падна клон.
Той се стовари
върху ми и в земята ме затисна.
И моментално дъжд пороен плисна!
Зададе се порой – ще ме удави!
Тук през дъжда един човек притича
и, като вдигна клона, ме оттисна.
От сигурна погибел ме спаси.
А щом разбра, че нищичко ми няма,
изчезна, недочакал и “мерси”.
Благодаря на Гòспода за този гръм
и клона, който върху мен стовари:
не всички българи сме вече “господà” –
все още се намират и “другари”!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
