1.04.2021 г., 21:35

Внезапен спомен

524 0 0

 

Внезапен спомен

                       на Е...

 

Внезапно чувство ли сподáвено

за миг в душата оживя́?...

Илѝ пък нещо незабрáвено

откъм безкрая долетя́?...

 

А нещо шавна ми в главата –

безумна мисъл може би,

че е възможно пак душата

от „стара страст” да се взриви!...

 

И залезът когато гасне

аз вече няма да съм сам,

щом „старата” любов прекрасна

ще дойде във светѝя храм

 

на идващата нощ, в която

горят небесните свещи́,

и в спомен от далечно лято –

ти пак ще ме целуваш... Ти́!...

 

есента, 2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...