Внезапен спомен

Внезапен спомен

                       на Е...

Внезапно чувство ли сподáвено

за миг в душата оживя́?...

Илѝ пък нещо незабрáвено

откъм безкрая долетя́?...

А нещо шавна ми в главата –

безумна мисъл може би,

че е възможно пак душата

от „стара страст” да се взриви!...

И залезът когато гасне

аз вече няма да съм сам,

щом „старата” любов прекрасна

ще дойде във светѝя храм

на идващата нощ, в която

горят небесните свещи́,

и в спомен от далечно лято –

ти пак ще ме целуваш... Ти́!...

есента, 2020.