10.01.2013 г., 0:53  

Вододел

1K 0 6

Вододел

 

Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, 
                                      човешка
да впиша на листа бял,
                                          прост?

Да почна наред
с днешното време...?
Та утре ще бъде пак Днес!
И как днешното Вчера да взема,
когато е без интерес?...
Тогава...?
Зейва някаква пропаст
и ето,
проблемът е мост -
мост, който свързва двете посоки
в един стегнат възел - въпрос!

И почвам така:
                            Вчера, Днес, Утре
са само измислица - част,
всъщност не съществуват...
в минути шейсет ние мерим по час!
Излиза, значи, 
                          всичко условно,
добре, но това е кошмар!...
Стоя с листа в ръка
в безтегловност...
тогава... не съм ли комар?
С какво човекът е по-различен?
С това, че не пиел той кръв?
Лъжец е оня, който отрича,
а... може би, просто е стръв?...

Ха! Получи се!
То е по чувство,
а чувството няма предел!
Човекът нечие е изкуство,
а пък пропастта - вододел! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, приятелю! Твоята поезия също е забележителна! Радвам се, че се срещахме!
  • "Мой знакомый, товарищь Петров,
    Никогда не кусал комаров.
    Комары об этом не знали,
    И Петрова часто кусали."

    Много си поетична! А темите ти са разнообразни и много интересни, а в стиховете ти има и тъга, и романтика, и гражданско чувство, и философия, и чувство за хумор.
    Много си интересна, сестро поетесо!
  • Човека е пример за толерантност и ако си отмъщава на комарите е не защото пият кръвта му, а защото му причиняват сърбеж! Всъщност доколко е отмъщение, когато проливаш собствената си кръв?
  • Както винаги ли?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...