Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
10.01.2013 г., 0:53 ч.  

Вододел 

  Поезия » Философска
787 0 6

Вододел

 

Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, 
                                      човешка
да впиша на листа бял,
                                          прост?

Да почна наред
с днешното време...?
Та утре ще бъде пак Днес!
И как днешното Вчера да взема,
когато е без интерес?...
Тогава...?
Зейва някаква пропаст
и ето,
проблемът е мост -
мост, който свързва двете посоки
в един стегнат възел - въпрос!

И почвам така:
                            Вчера, Днес, Утре
са само измислица - част,
всъщност не съществуват...
в минути шейсет ние мерим по час!
Излиза, значи, 
                          всичко условно,
добре, но това е кошмар!...
Стоя с листа в ръка
в безтегловност...
тогава... не съм ли комар?
С какво човекът е по-различен?
С това, че не пиел той кръв?
Лъжец е оня, който отрича,
а... може би, просто е стръв?...

Ха! Получи се!
То е по чувство,
а чувството няма предел!
Човекът нечие е изкуство,
а пък пропастта - вододел! 

 

 

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, приятелю! Твоята поезия също е забележителна! Радвам се, че се срещахме!
  • "Мой знакомый, товарищь Петров,
    Никогда не кусал комаров.
    Комары об этом не знали,
    И Петрова часто кусали."

    Много си поетична! А темите ти са разнообразни и много интересни, а в стиховете ти има и тъга, и романтика, и гражданско чувство, и философия, и чувство за хумор.
    Много си интересна, сестро поетесо!
  • Човека е пример за толерантност и ако си отмъщава на комарите е не защото пият кръвта му, а защото му причиняват сърбеж! Всъщност доколко е отмъщение, когато проливаш собствената си кръв?
  • Както винаги ли?
  • Интересно!
Предложения
: ??:??