Вододел
Вододел
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма,
човешка
да впиша на листа бял,
прост?
Да почна наред
с днешното време...?
Та утре ще бъде пак Днес!
И как днешното Вчера да взема,
когато е без интерес?...
Тогава...?
Зейва някаква пропаст
и ето,
проблемът е мост -
мост, който свързва двете посоки
в един стегнат възел - въпрос!
И почвам така:
Вчера, Днес, Утре
са само измислица - част,
всъщност не съществуват...
в минути шейсет ние мерим по час!
Излиза, значи,
всичко условно,
добре, но това е кошмар!...
Стоя с листа в ръка
в безтегловност...
тогава... не съм ли комар?
С какво човекът е по-различен?
С това, че не пиел той кръв?
Лъжец е оня, който отрича,
а... може би, просто е стръв?...
Ха! Получи се!
То е по чувство,
а чувството няма предел!
Човекът нечие е изкуство,
а пък пропастта - вододел!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
