22.05.2025 г., 17:47

Водопад

285 0 0

Гледам вкъщи свещ гори,

вие спите - мен в гърди

силен пламък, яд гори

и гняв ще ме умори.

- ,,Ней” - Христо Ботев

 

Залей ме с ледена вода,

залей сърцето ми горещо,

че от скръб увисва моята глава

за това далечно нещо.

 

Като факла ще изгоря

в сърцето ми - отрова.

Защо ме ти остави?

Да живея вече аз не мога.

 

Сам съм вече и бленувам беден.

Никога не ще угасне моята мечта - 

ще легна в гроба леден

на небето сам като звезда.


 

Бележка от автора: Бях зает тези месеци и въобще нямах време да пиша, за което се извинявам. Мисля, че имам още едно кратко стихотворение, което трябва да кача, но е в една от тетрадката ми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алфард Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....