Водопад

Гледам вкъщи свещ гори,

вие спите - мен в гърди

силен пламък, яд гори

и гняв ще ме умори.

- ,,Ней” - Христо Ботев

Залей ме с ледена вода,

залей сърцето ми горещо,

че от скръб увисва моята глава

за това далечно нещо.

Като факла ще изгоря

в сърцето ми - отрова.

Защо ме ти остави?

Да живея вече аз не мога.

Сам съм вече и бленувам беден.

Никога не ще угасне моята мечта - 

ще легна в гроба леден

на небето сам като звезда.

Бележка от автора: Бях зает тези месеци и въобще нямах време да пиша, за което се извинявам. Мисля, че имам още едно кратко стихотворение, което трябва да кача, но е в една от тетрадката ми.