13.06.2025 г., 13:55

Водопад

242 0 0

 

Пред мен голям и шумен водопад 

земята разлюлява с тежък хлад.

Над него фината мъгла се носи,

плод от сблъска на хиляди въпроси.

 

Живот дала му реката пълноводна,

дошла от планината, така свободна.

Преминала по дългия и труден път -

опазила си от земя и слънце плът. 

 

Яростно се свличат тежките води,

но от този сблъсък пак ще се роди

реката млада и болката надвила. 

Река - пътя си отново преоткрила!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...