Jun 13, 2025, 1:55 PM

Водопад

  Poetry
241 0 0

 

Пред мен голям и шумен водопад 

земята разлюлява с тежък хлад.

Над него фината мъгла се носи,

плод от сблъска на хиляди въпроси.

 

Живот дала му реката пълноводна,

дошла от планината, така свободна.

Преминала по дългия и труден път -

опазила си от земя и слънце плът. 

 

Яростно се свличат тежките води,

но от този сблъсък пак ще се роди

реката млада и болката надвила. 

Река - пътя си отново преоткрила!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...