Стоейки в пустата стая сама,
аз гледам луната...
и слушам песента на листата...!
Но не мога да заспя...
Не мога да се примиря...
Не, няма да заспя,
няма да се примиря!
Аз съм войн, 
в хилядите битки
победил и оцелял,
войн, своята чест и слава
с меча завладял!
Това съм аз,
сега и завинаги
жена с меч в ръка!
Жена, но войн!
От ония, смелите,
дето живота си дават 
за ония страхливите, предателите
и за своята чест!
И накрая биват забравени!
Аз съм войн без име,
от ония, силните,
дето на бойното поле им е 
отредено да умрат!
Аз съм войн и съм поела
по пътя смърт сама,
защото сама чертая своята съдба!
А ония страхливите, двуличните,
те също носят червена кръв
и те също ще умрат!