Война

15.08.2024 г., 15:24 ч.

Поезия » Гражданска

87 0 0

И пак светът е полудял...

И пак мирише на барут.

Че дяволът е завилнял,

и иска кърви- труп връз труп.

Отново вият адските сирени.

И смъртта се носи на крила.

А в храма горестно се молят

невинни Божии чеда.

И падат бомби от високо.

Като отровен черен дъжд.

В преди зеленото поле-широко,

остана само изгоряла ръж ...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.