Война
Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше
пира на смъртта.
Животът гаснеше
пред вихъра на яростта.
Гласове крещяха името Война,
часът ударил бе
любовта умря!
Телата плуваха
във морето на скръбта.
Пръстта бе края
на човешката съдба!
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше
пира на смъртта.
Животът гаснеше
пред вихъра на яростта.
Гласове крещяха името Война,
часът ударил бе
любовта умря!
Телата плуваха
във морето на скръбта.
Пръстта бе края
на човешката съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Всички права запазени
