15 нояб. 2007 г., 07:58

Война 

  Поэзия
953 0 4
Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше
пира на смъртта.
Животът гаснеше
пред вихъра на яростта.

Гласове крещяха името Война,
часът ударил бе
любовта умря!

Телата плуваха
във морето на скръбта.
Пръстта бе края
на човешката съдба!

© Антон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??