15 nov 2007, 7:58

Война 

  Poesía
960 0 4
Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше
пира на смъртта.
Животът гаснеше
пред вихъра на яростта.

Гласове крещяха името Война,
часът ударил бе
любовта умря!

Телата плуваха
във морето на скръбта.
Пръстта бе края
на човешката съдба!

© Антон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??