Nov 15, 2007, 7:58 AM

Война 

  Poetry
879 0 4
Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше
пира на смъртта.
Животът гаснеше
пред вихъра на яростта.

Гласове крещяха името Война,
часът ударил бе
любовта умря!

Телата плуваха
във морето на скръбта.
Пръстта бе края
на човешката съдба!

© Антон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??