melian4eto (Деси)
77 16
15.12.2016 г., 17:10 ч.

Войници 

  Поезия » Любовна
409 1 5

Усещам те, във мен си тук сега.

По устните ми дебнеща целувка.

Дали си тръгвал някога, не знам.

Годините изтриват всяка стъпка.

 

Но не и дълбините на кръвта,

не мислите, които ни превземат.

не погледа разтворен във нощта,

не порива, нашепващ твойто име.

 

Навсякъде, навсякъде си ти.

Очите ти чертаят хоризонти.

Изгубена завинаги съм в тях,

оставила оръжия на фронта.

 

Навсякъде са думи от любов –

неказани, убити, задушени.

Животът е безмилостно жесток,

войната на душите – предрешена.

 

Войници с ампутирани сърца –

заслужили медалите герои.

 

Аз нямам вече сили за война.

И искам, искам само да съм твоя.

© Деси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нежност и болка има в това чудесно стихотворение. Хареса ми - писала си го със сърце и затова е близко и затрогващо същевременно и разбира се стилът е на висота. Поздравления!
  • Чудех се какво ли се крие зад заглавието.
    Страхотна, Деска, моя :*
    Но боли стихчу...
  • Прекрасно си го написала Деси, личи си дълбокото чувство. Браво!
  • Чудесно!
  • Хареса ми много!
Предложения
: ??:??