Войници
Усещам те, във мен си тук сега.
По устните ми дебнеща целувка.
Дали си тръгвал някога, не знам.
Годините изтриват всяка стъпка.
Но не и дълбините на кръвта,
не мислите, които ни превземат.
не погледа разтворен във нощта,
не порива, нашепващ твойто име.
Навсякъде, навсякъде си ти.
Очите ти чертаят хоризонти.
Изгубена завинаги съм в тях,
оставила оръжия на фронта.
Навсякъде са думи от любов –
неказани, убити, задушени.
Животът е безмилостно жесток,
войната на душите – предрешена.
Войници с ампутирани сърца –
заслужили медалите герои.
Аз нямам вече сили за война.
И искам, искам само да съм твоя.
© Деси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много нежност и болка има в това чудесно стихотворение. Хареса ми - писала си го със сърце и затова е близко и затрогващо същевременно и разбира се стилът е на висота. Поздравления!
-
Чудех се какво ли се крие зад заглавието.
Страхотна, Деска, моя :*
Но боли стихчу... -
Прекрасно си го написала Деси, личи си дълбокото чувство. Браво!
-
Чудесно!
-
Хареса ми много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
