11.06.2022 г., 14:08

Войник

718 0 0

Примирих в себе си борбата

войнът беше победен,

свали доспехите, теглата

и тръгна тъй незащитен.

Мечът му остана втъкнат

в изгубената вечна цел,

но не защитата в борбата,

смисъла и с него бе отнел.

Това бе моето примирие,

ризницата ми едва, сама

се свлече, като дълг платен

към родната земя.

Войната ни несправедлива

посрещна моя грозен крах,

а ризницата горделива

изправи се, покрита с прах.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...