Примирих в себе си борбата
войнът беше победен,
свали доспехите, теглата
и тръгна тъй незащитен.
Мечът му остана втъкнат
в изгубената вечна цел,
но не защитата в борбата,
смисъла и с него бе отнел.
Това бе моето примирие,
ризницата ми едва, сама
се свлече, като дълг платен
към родната земя.
Войната ни несправедлива
посрещна моя грозен крах,
а ризницата горделива
изправи се, покрита с прах.
© Гергана Караджова Всички права запазени