Jun 11, 2022, 2:08 PM

Войник

  Poetry » Other
715 0 0

Примирих в себе си борбата

войнът беше победен,

свали доспехите, теглата

и тръгна тъй незащитен.

Мечът му остана втъкнат

в изгубената вечна цел,

но не защитата в борбата,

смисъла и с него бе отнел.

Това бе моето примирие,

ризницата ми едва, сама

се свлече, като дълг платен

към родната земя.

Войната ни несправедлива

посрещна моя грозен крах,

а ризницата горделива

изправи се, покрита с прах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Караджова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...